Празът е от семейството на чесъна и лука, но вкусът му е много по-фин и мек от тях. Празът се използва за обогатяване на супи или яхнии и се вписва идеално в ястия с картофи и сирене през есента и зимата.
Празът се отглеждат най-малко от времето на Древните египтяни, за което свидетелстват изображения от този период. При Римляните император Нерон популяризира този зеленчук. Празът е бил негов любим зеленчук и тъй като постоянно го е ядя, Нерон получава прякора Porrophagus (Ядящия праз). Императорът смятал, че яденето на праз ще подобри неговото пеене.
Днес праз лук се отглежда в цяла Северна Европа и Азия – от Ирландия до северната част на Китай. Рецептите с праз са многобройни и известни по цял свят.
Разпространеният вид, който всички познаваме е Allium porrum. Вирее в по-хладни климати и издържа на измръзване. Той е един от най- разпространените зимни зеленчуци.
Съвременните изследвания доказват, че празът има изключително ценен химически състав, тъй като е богат на захари, белтъци, микроелементи, витамини, минерални соли и етерични масла. Голяма част от лечебните му свойства се дължат на съдържащите се в тях фитонциди, които имат антибактериално и дезинфекциращо действие. Празът е богат на витамин В6, както и на микроелементите магнезий, мед и калций. В него липсват мазнини. Фолиевата киселина го прави подходящ за хранене на бременни жени. Празът е отличен източник на витамин С, желязо и фибри. Ползите за здравето на човек са подобни на тези с чесъна и лука- подобрява функционирането на кръвта и сърцето.
Смята се, че е полезен за храносмилането, действа добре на сърцето и има пречистващо въздействие върху организма. Препоръчва се и като профилактично средство срещу атеросклероза. Не се препоръчва обаче при хора с бъбречни заболявания.
Празът е умерен диуретик и може да подпомага облекчаване на отоци от различно естество. За лекуване на хрема се препоръчва да се консумира поне три пъти на ден праз лук в сурово състояние.
